1. Презентация
Природните дадености на
Югозападна България
Желани за посещение туристически обекти

2. Географско разположение
За разлика от останалите региони в България, Югозападният
започва да се формира най-рано - още в края на 20-те години от
ХХв. Това се дължи на ранната специализация във
въгледобива, тютюнопроизводството, овощарството, пасищното
животновъдство и демографските особености в отделните му
части. Югозападната част на България се състои от областите
Благоевград, Кюстендил, Перник, Област София-град и област
София и заемат 18.3 % от територията на България. Територията
на региона е 20330 кв.км. По този показател той е на първо
място сред останалите региони в страната. Населението –
2143669 души. Средната гъстота – 105,6 д/кв.км. Западната
граница на региона минава по билата на планините
Славянка, Беласица, Малашевска, Влахина и др. Северната
граница е добре очертана по старопланинското било и
северните части на Ботевградската котловина. Източната
граница е маркирана от източните части на Златишко–
Пирдопското поле, Копривщенската котловина, Ихтиманска
Средна гора, Ихтиманското и Костенецкото поле, Рила, Пирин и
Родопския дял Дъбраш. Южната върви по границите на

3. Най-важната особеност на географското
положение на Югозападния регион е, че
в него се пресичат
пътищата, характеризиращи
изключително изгодното географско
положение на България на Балканския
полуостров. В рамките на Софийска
област, обаче, те са строго
предопределени от структурата на
релефа. Релефът играе решаваща роля и
при формирането на главните
транспортно-икономически “врати” на
областта – Петроханската
седловина, Искърския
пролом, Ботевградската
седловина, Западните Задбалкански
котловини, пролома Момина
клисура, долините на Места , Струма и
Струмешница. Същевременно по-голяма
част от границите на Софийска област са
заети от високи планини, което в
значителна степен затруднява връзките
със съседните държави и региони.
През региона минават най-важните
пътища на България и Балканския
полуостров, свързващи страната с
Атина, Скопие, Тирана и Белград и чрез
други магистрали със Западна Европа.

4. Природни условия и ресурси
Релефът на територията на региона е разнообразен. Той е представен от
планини, котловини, речни долини, проломи и др. Разнообразието на
релефа е следствие от геоложкото развитие на територията.
Котловините заемат около 25% от територията на региона. По-големите от
тях са
Софийската, Радомирска, Трънската, Разложката, Габерската, Дивлянска
та, Самоковската, Кюстендилската. Котловинните дъна са заети от
плодородни почви, на базата на които е развито растениевъдството. В
котловините са се развили и основната част от селищата в региона, а през
тях преминават и най-важните пътища. Затвореността на някои от
котловините е предпоставка за нарушаването на екологичната
обстановка, вследствие индустриалната дейност.
Долинният релеф е представен от долините на реките Струма и Места и
долинните разширения в Петричко, Санданско и Гоцеделчевско.
Откритостта на тези релефни форми в южна посока позволява нахлуването
на топли средиземноморски въздушни маси, което благоприятства
отглеждането на топлолюбиви култури.
Планинският релеф е представен от ниски, средни и високи планини
/Рила, Пирин, Осогово, Огражден, Малашевска планина, Влахина/. В
региона се намират най-високите върхове в България - Мусала
/2925м/, Вихрен /2914м/, Черни връх /2290м/ и др. Този тип релеф дава
възможност за развитие на туризма, дърводобива и
дървообработването, водоснабдяването и др. Той обаче е пречка за
развитието на транспорта и особено на ж.п. транспорт.

5. Климатични условия
Регионът се отличава с голямо разнообразие на климатичните
условия и ресурси, поради разнообразието в релефа. Територията
му попада в 2 климатични области: умерено-континентална и
преходно-континентална. В южните части /Сандански, Петрич, Гоце
Делчев/ се чувства силното климатично влияние на Средиземно
море. В планинските райони с надморска височина над 1800м
климатът е с изразени планински черти. Тези особености определят
и вътрешнорегионалните различия в климатичните компоненти.
От запад на изток и с нарастването на надморската височина
нарастват и валежните количества от 600мм/м2 до около
1000мм/м2 във високите части на Витоша, Осогово, Рила и Пирин.
Средногодишните температури нарастват от север на юг. В
Трънската котловина средногодишната температура е 2,9оС, докато
в района на Сандански, Петрич и Гоце Делчев стойностите й
достигат 14оС.
В Югозападния регион духат предимно ветрове с посока “север-
северозапад”. В Софийската котловина и другите котловинни полета
често срещано явление е фьонът през пролетта и есента.
Под въздействието на индустрията в някои котловини
микроклиматът има специфични особености. Като цяло
климатичните условия в региона са благоприятни за отглеждането
на разнообразни плодови, зеленчукови, технически и зърнени
култури.

6. Водни ресурси
Регионът разполага с хидроресурси от 6,3млрд.м3, от
които 4,3млрд.м3 са повърхностнотечащи. На
територията му се намират 22% от речните и 24% от
подпочвените хидроресурси в България. Основните
речни артерии са Струма, Места и Искър, които
заедно със своите притоци формират 22% от речния
отток в страната. На тях са построени едни от най-
големите язовири в България - “Искър”, ”Бели
Искър”, ”Студена” и др. Техните води са силно
замърсени, поради индустриалното развитие на
региона. Активната тектонска дейност на територията
му е основният фактор за съществуването на
множество минерални извори - Овча
купел, Княжево, Горна
Баня, Сандански, Гърмен, Огняново, Сапарева
баня, Белчин баня, Сандански и др.
На територията на региона има 365 естествени
езера, които са база за развитие на отдиха и туризма.
Водните ресурси в Югозападния регион са важен
фактор за стопанското и демографското му развитие.

7. Почви
Разнообразието в релефа, водите и климатичните условия определя до голяма степен и почвеното разнообразие в региона. Почвите
имат изразена височинна зоналност. Разпространени са следните видове почви:
Алувиално-ливадните почви са разпространени по долините на реките. В съчетание с климатичните условия те са най-благоприятни
за отглеждането на зеленчуци и овощни култури.
Канелени са почвите по котловинните склонове. Върху тях се отглеждат лозя и други плодови култури.
Смолниците се намират в подножията на планинските склонове и са благоприятни за отглеждането на зърнени култури
/Софийско, Радомирско/.
Делувиално-ливадните почви са развити по наносните конуси на реките.
Кафявите горски почви са разпространени до 1800м надморска височина, върху тях се развиват широколистни и иглолистни гори.
Планинско-ливадни са почвите по високите части на планините - над 1800м височина, върху тях се развива естествена тревна
растителност.
Почвеното разнообразие, наред с разнообразието в климатичните условия и хидроресурсите, определя отглеждането на
разнообразни култури в този регион - лозя, фъстъци, бадеми, киви, картофи, зеленчуци и др.
Поради значителния наклон на склоновете, едва около 20% от територията на Югозападния регион е обработваема земя, а и
ерозията отнема хиляди декари годишно от този фонд.

8. Стопанство
Стопанското развитие на Югозападния регион е под силното въздействие на множество
фактори /географското му положение, наличието на полезни изкопаеми, развитието
на София като столица, концентрацията на работна ръка и население като
потребителски фактор и др./. Преди Освобождението този регион има определено
аграрен характер. От края на ХІХ и началото на ХХв. се развиват въгледобива и
електропроизводството, черната металургия, текстилната, ХВП. Днес стопанството на
региона е с изявен промишлен облик, което се дължи на наличието на пазари, работна
ръка и добре изградена транспортна инфраструктура. В региона са регистрирани 33% от
активните стопански субектa в страната, като основната част от тях са в строителството и
Третичния икономически сектор /търговията, транспортът и общественото
хранене./. Същевременно делът на промишлената продукция в региона спрямо този в
страната е над 25%.
Първичният икономически сектор е развит главно под въздействието на находищата от
въглища, руди на черни и цветни метали, дървесина, мрамор и други нерудни полезни
изкопаеми. Развитието на селското стопанство е основно под въздействието на
потребителския фактор.
Вторичният икономически сектор дължи развитието си както на добивните отрасли, така
и на значителните демографски ресурси и географското положение на региона.

9. Промишленост
Този отрасъл е базата на стопанското развитие на Югозападния
регион. Водещи промишлени отрасли са
металургията, електротехническото машиностроене и
електрониката, ХВП, ХП, енергетиката, леката промишленост и др. В
региона функционират над 600 едри промишлени
предприятия, сред които 6 ТЕЦ, 5 предприятия от черната
металургия, 8 предприятия от цветната металургия, 30 предприятия
от ХП, над 60 едри дървообработващи предприятия и т.н. Тези и
редица други промишлени предприятия дават над 24% от
промишлената продукция в страната , като по този показател
регионът е водещ.
Енергетиката в региона се развива на базата на находищата на
кафяви въглища и хидроресурсите в Рила и Пирин. Отрасълът дава
над 3% от ОПП в региона, 13,5% от електроенергията в страната и
над 14% от въглищата. През последните 10 години въгледобивът
спада значително, поради закриването на някои мини в Перник.
Основната част от въглищата се използват като гориво в ТЕЦ. Най-
голямата ТЕЦ в този регион е “Бобов дол”. По-малки ТЕЦ са
изградени в Перник и София. Централите в кв.”Земляне” и Волуяк са
изцяло топлофикационни, а ТЕЦ”София” и “София-Изток” са за
комбинирано производство на електро и топлоенергия.
Електроенергия се произвежда и в редица ВЕЦ в региона:
”Пасарел”, ”Кокаляне”, ”Рила”, ”Санданска Бистрица”, ”Симеоново”.

10. Черната металургия произвежда около 26% от ОПП в региона или 2 пъти повече в
сравнение с края на 80-те години. Това нарастване се дължи основно на
значителния спад в останалите промишлени отрасли. Металургичното
производство има затворен цикъл - добив на руди, флотацията им, производство
на кокс, чугун, стомана и прокат. Основните предприятия са фирмите “Стомана”
/Перник/ и “Кремиковци” /София/. Тяхната продукция се дообработва в Ихтиман и
Роман. Прекомерната концентрация на производствени дейности от този
промишлен отрасъл е основният фактор за екологичните проблеми в София и
Перник.
Цветната металургия дава около 12% от ОПП в региона. Развитието на отрасъла се
базира на добива на медни руди в “Елаците” /Етрополе/ и мина “Радка” /Средна
гора/. Производството на мед и сярна киселина е концентрирано в МК”Пирдоп” и в
предприятието на гара Искър. В Нови Искър се произвежда олово от отпадъчни
продукти.
Машиностроенето и металообработването в Югозападния регион осигуряват
около 8% от ОПП. Развитието на отрасъла се базира на осигуреността му с метали,
поради което доскоро са застъпени почти всички негови подотрасли.
Транспортното машиностроене е представено от производство на електро- и
мотокари /София/; ремонт на трамваи, ж.п. вагони и локомотиви /София/;
производство на двигатели с вътрешно горене /София/, асансьори /София/.
Доскоро в Ботевград се произвеждат и автобуси, но от началото на 1999г.
предприятието е в ликвидация. В София е застъпено и производството на кранове
/гара “Север”/. В региона се произвеждат около 13% от металорежещите машини в
страната /София основно/. Металообработващи предприятия има в София,
Перник, Ботевград, Кюстендил, Дупница, Петрич и др. В Перник и Радомир
функционират предприятия за инвестиционно оборудване.
Дърводобивната и дървообработваща промишленост дават около 1,8% от ОПП в
този регион. Отрасълът е развит на базата на горските ресурси в планинските части
от територията му. Ето защо, основните му центрове са Разлог, Белица, Якоруда,
Гоце Делчев, Банско, Етрополе, Копривщица. По-големите мебелни предприятия
се намират в София, Банско, Сливница, Кюстендил, Благоевград. В региона се
произвежда около 22% от дървения материал и над 31% от дъските в България.
Силно развита е тютюневата промишленост. Този регион произвежда 38,5% от
тютюневите изделия в страната, като основните центрове са Дупница, Благоевград
и София.

11. Връзки на региона
Поради различията в ресурсите и
стопанската специализация на отделните
области от региона, на територията му са
силно изявени вътрешнорегионалните
връзки. Към София се изпращат
плодове, месо и месни
продукти, зеленчуци, дървесина, тютюн и
тютюневи изделия и други продукти. В
обратна посока се придвижват черни и
цветни
метали, машини, електроника, полиграфиче
ска продукция.
Към другите региони на България се
изпращат метали, машини, дървен
материал, текстил, обувки, електроника. От
тях се получават горива, смазочни
материали, зърно, консерви и други храни.
Чрез своя стопански, културен и научен
потенциал Югозападния регион е с водещо
участие и в международните връзки на
страната.

12. Желани за посещение туристически
обекти югозападна българия
1. Добро поле
2. Марков камък
3. Картала
4. Чакалица
5. Пещера Бойчинова дупка
6. Крепост Церово
7. Крепост над село Дренково
8. Био резерват Парангалица
9. Град Белица и курорт Семково
10. Град Рила
11. Стобските пирамиди
12. Рилски манастир
13. Град Мелник
14. Мелнишки пирамиди
15. Роженски манастир
16. Град Банско
17. Село Паничище

13. Добро поле
Добро поле е обширна
живописна местност по
поречието на р.Благоевградска
Бистрица между притоците и
Доброполска река и
Дългополска река. Намира се на
1200м надморска височина на
километър от курорта Бодрост.
Местността предлага условия за
пешеходни разходки и почивка
сред красиви поляни с горски
цветя и билки и смесени гори
от бук, смърч, ела, бяла мура.
Най-високите и части достигат
до седловината Добро поле и
до 2000м височина .

14. Марков камък
Марков камък е група от живописни гранитни
скали в близост до туристическата пътека от
село Бистрица за хижа Македония. Намират се
под Царев връх, западно от седловината Добро
поле. От тук извира река Бендида, позната днес
повече като Узундолски дол, и се влива в
Благоевградска Бистрица. В скалите има
издълбани древни надписи и многобройни
соларни кръгове. Според последните
археологически проучвания скалите са били
тракийско мегалитно археоастрономическо
съоръжение за определяне на лятното
слънцестоене и е най-високото древно
тракийско светилище в България, разположено
на 2474 м надморска височина. Освен от село
Бистрица, до Марков камък може да се
достигне за около час и половина и от курорта
Бодрост.

15. Картала
Картала е обширно
високопланинско пасище със
средна надморска височина
2000м подходящо за
разходки и отдих. Особена
колоритност на планинския
пейзаж придават течащите
през местността начални
притоци на река Злото дере.
Намира се североизточно от
курорта Бодрост по пътя за
хижа Македония. Името си –
Картала, което на турски език
означава орел, местността е
получила поради факта, че
тук е имало голяма
популация на орли.

16. Чакалица
Чакалица е живописна местност с
многобройни поляни сред прохладни гори
от смърч и бяла мура. Намира се в
землището на село Бистрица и обхваща
част от югоизточния склон на връх
Чакалица. Мястото е подходящо за отдих,
разходки, пикници, бране на билки и
горски плодове. По добре оформена
туристическа пътека може да се направи
приятен преход от връх Чакалица до
седловината Предел. Тук се намира и хижа
Чакалица, стопанисвана от ТД „Айгидик”.
Освен местен център за дърводобив-
имало е два чарка /съоръжения за
добиване и бичене на трупи/, задвижвани
от водите на река Славово, в миналото
местността е била и едно от любимите
места за отдих на хората от Горна Джумая
/старото име на Благоевград/ и
населението от околните села.

17. Пещера Бойчинова дупка
Намира се в местността “Бойчова
скала” в района на село Логодаж.
Пещерата е изследвана и картирана.
Установени са значителен брой
представители на пещерната флора и
фауна, а в галериите и са запазени
многобройни интересни карстови
образувания. Тя е обявена за
природна забележителност и е в
списъка на защитените обекти в
България. Дълги години пещерата е
била затворена, но в момента около
нея се изгражда необходимата
инфраструктура, за да бъде
възможен регламентиран достъп за
туристи и любители на подземните
приключения.

18. Крепост Церово
Село Церово се намира на около 10 км
югоизточно от Благоевград. На левия бряг на
река Струма западно от селото, на около един
час път пеша, се намират останките от една от
най-големите български средновековни
планински крепости. Според археологическите
проучвания крепостта Церово е строена през
III век, за да спре набезите на прииждащите по
това време към Балканския полуостров войски
на готите. Един от малкото останали писмени
източници, в който се споменава крепостта, е
дарствената грамота, с която през 1378г. цар
Иван Шишман дарява земи и селища на
Рилския манастир.

19. Крепост над село Дренково
Село Дренково е разположено в североизточните разклонения на Влахина планина на 13 км
западно от Благоевград. В местността „Градище” край селото се намира един от най-големите
археологически обекти в Югозападна България. Той представлява издигащо се над околния равен
терен възвишение, разположено сред речната долина на Дренковска река. Проведените
археологически проучвания показват, че се касае за късноантична сграда от IV-VI в. с интересен и
уникален за нашите земи архитектурен план. Тя включва две големи правоъгълни
помещения, едно квадратно с вход към по-малко правоъгълно, както и вътрешен двор, от който се
е влизало във сградата. Четирите външни ъгъла представляват полукръгли отбранителни кули.
Изцяло е проучен вътрешният двор и част от стопанско помещение, служило за зърнохранилище.
При разкопките са открити големи съдове за съхранение на вода, съоръжение за производство на
вино (винарна), изобилна керамика от кухненски съдове и ями за съхранение на зърно, които са
експонирани на място. Намерени са и 15 медни монети, най-късните от тях са на Юстин II / 565-
578 /. , а най-ранната монета е от края на III в. С предметите датировката на късноантичната
сграда се определя от края на III в. до към края на VI в.
В землището на село Дренково могат да се видят и останки от средновековна черква. Според
надписа, който е бил запазен на самата църква до 1931г, тя е строена през 1305г. Сградата е
зидана с ломени камъни, споени с бял хоросан. В отделни участъци зидовете са запазени в доста
голяма височина. Впечатляващи са красиво оформените олтар и свод и арковидните ниши над
входа, изградени от дялани блокчета бигоров камък.

20. Резерват Парангалица
Резерватът е разположен на територията на
Национален парк “Рила”, върху част от
югозападните склонове на Рила планина
между реките Благоевградска Бистрица и
Хайдушка и вододелното
било, преминаващо по върховете Мечи
връх, Мерджика, Езерник и Парангалица.
Обявен е за резерват през 1933 г. с цел
опазване на едни от най-старите смърчови
гори в Европа, със средна възраст над 250
години. Някои от дърветата достигат до
височина от 62 метра. В “Парангалица” се
намират едни от най-големите находища на
рилска иглика /божествена иглика/.
Растението е един от символите на
Рила, тъй като в България се среща
единствено на територията на планината. В
резервата са съхранени типичните
местообитания на кафявата
мечка, благороден елен, сърна, вълк, дива
котка. Има и голямо разнообразие от птици.
От март 1977 г. резерватът е включен в
Списъка на биосферните резервати по
програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО

21. Град Белица и курорт Семково
Белица се намира в южната част на Рила на 76 км от Благоевград. Градът и околностите му предлагат отлични
условия за пешеходен, еко и селски туризъм. В местността „Адрианов чарк” на 12 км от Белица е разположен
паркът за реадаптация на танцуващи мечки. Там са настанени всичките 25 регистрирани танцуващи мечки в
България, и още 3 от Сърбия. В околностите на града са изградени шест екопътеки, които преминават през
различни екосистеми и през редуващи се растителни и животински съобщества.
На 17 км. от град Белица в полите на Рила на около 1600 м н.в., сред смърчове и борови гори, е разположен
курортен комплекс Семково. През лятото той е идеално място за маршрутно-познавателен туризъм и планинско
колоездене. Заобиколен е от живописни местности, до които се стига по поддържани и маркирани туристически
пътеки- Вапският циркус и Вапските езера, Полежанският циркус и Сухото езеро, Скалишкият циркус и
Скалишките езера, Чернополянски циркус и езера. Семково е изходен пункт за преходи до хижите
Семково, Македония , Рибни езера, Трещеник, Добърско. През зимата в Семково има отлични условия за ски-
система от 5 писти за възрастни и 2 за деца, като най-дългата писта е около километър(денивелация З00 м) и към
нея има ски-влек тип Помагалски. В близост се намира една 500-метрова писта със средна трудност, а други 3
писти, които се обслужват от общ влек, са с дължина съответно 200, 600 и З00 м. Към детските писти има влек с
ръкохватки.

22. Град Рила
Градът е разположен в западното подножието на Рила планина, в
красива долина на двата бряга на река Рилска, на 18 км от
Благоевград по пътя за Рилския манастир. Интересни места за
посещение в Рила са възрожденският архитектурен комплекс
„Бабинска махала” и женският метох „Орлица”. В „Бабинска
махала” и до днес е съхранен колорита на възрожденската
атмосфера. Там се намира една от малкото запазени в България
кръстокуполни, вписани в квадрат църкви, с уникални
средновековни стенописи от XII-XIII в. Женският метох е на 2 км от
града В църквата му „Св. Петър и Павел” са запазени стенописи от
1478 година.
На територията на община Рила има 28 планински и
високопланински езера, най-гоемите, от които са циркусни и имат
ледников произход. По-значими са Горно и Долно Рибни
езера, Сухото езеро, Смрадливото езеро, Синьото езеро, Черното
езеро, Дяволски езера, Манастирски езера. Интересен природен
феномен поради факта, че “скрива” водите си през летния сезон, е
Сухото езеро. То няма видим оток, а се отича подземно,а
просмуканата вода се появява отново на повърхността югоизточно
от Кирилова поляна. Две, от общо седемте Дяволски езера, са
наречени Седефени, тъй като дъната им са покрити с мраморни
плочи.

23. Стобски пирамиди
На 16 км северно от Благоевград по пътя за Рилския
манастир, изградено върху останките на древния тракйски
град-крепост Стоби, се намира село Стоб. Днес селото е
известно с намиращата се в непосредствена близост в
местостта „Църквище”, природна забележителност-
Стобските пирамиди. Те представляват обагрени в
ръждиво-кафяво, червеникаво и тъмно жълто скално-
земни образувания с пирамидална форма. Някои от
пирамидите достигат височина от 10 до 12м, но под
въздействието на ветровете, дъждовете и други ерозионни
фактори, формите им се променят постоянно. Уникалните
творения на природата са най-живописни при залез
слънце, когато червено-оранжавите нюанси на
скалите, отразяващи последните слънчеви лъчи, изпъкват
най-силно на фона на синьото небе и заснежените рилски
върхове. Композициите носят различни имена, дадени им
от народните предания – Куклите, Чуките, Самодивски
комини, Зъберите, Братята, Сватовете.
До пирамидите може да се достигне по поддържана
пътека, която започва от църквата „Св. Прокопий” в
западния край на селото.

24. Рилски манастир
Манастирът “Успение на Пресвета Богородица” се намира на около 40 км
южно от Благоевград. Храмът се издига величествено на 1059м н.в. сред
вековните рилски гори в живописната долина на Рилска река. Рилският
манастир е монументален паметник на българската архитектура и изкуство и е
най-големият възрожденски, духовен и книжовен център по българските земи
от епохата на турското робство. Основан е през X в. от монаха отшелник Иван
Рилски, по времето на царуването на цар Петър (927-968). След смъртта си
монахът е канонизиран за светец. В средата на XV в. манастирът е опожарен и
разрушен до основи, а монасите му са прогонени, но през 1466год. с помоща
на руски манастир в Атон, започва да се строи отново и в него са пренесени
мощите на св. Иван Рилски.
Манастирският комплекс представлява внушителна четириъгълна сграда на
четири етажа с над 300 килии и стаи и просторен вътрешен двор, в който се
извисява така наречената Хрельова кула. Пететажната отбранителна
постройка, висока 23 м, е забележителен паметник на българската
средновековна архитектура. Стените на кулата са с дебелина 1,80 м и при
опасност са можели да укрият манастирските ценности и защитниците на
обителта.
В историческия музей на манастира се съхранява уникален дърворезбен
кръст, създаден от монаха Рафаил в продължение на 12 години. Върху кръста
има 36 отделни миниатюрни композиции с над 200 фигури. Там се съхранява
и първия географски глобус в България, творение на Неофит Рилски. В
манастирската библиотека, която наброява 16 хиляди тома, се пазят 134 стари
ръкописа от XV-XIX в., много печатни книги, документи, богослужебна
литература и уникални ръкописи на много от най-видните български
книжовници и просветители, работили в Рилската обител.
Стилът на стенописите в манастира отразява най-новите тенденции в
източноправославното изкуство от първата половина на XIV век. От това
време е и най-старата икона запазена в манастира. Тя е посветена на патрона
Св. Иван Рилски и е изпълнена в най-добрите традиции на официалното
изкуство на XIV век.

25. Град Мелник
Най-малкият град в България е разположен в югозападното подножие на Пирин на 22 км югоизточно от град
Сандански. Мелник е съчетание от уникална природа, легендарна история, възрожденска
архитектура, духовност, култура и вино. Той е обявен за културно-исторически резерват и град музей със статут на
уникално селище с международно значение. Разположени амфитеатрално по стръмните склонове на
Мелнишките пирамиди, в града са запазени изцяло или частично над 200 жилищни, обществени и култови сгради
от Средновековието и Българското Възраждане. Архитектурният тип мелнишка къща, обособен през първата
половина на ХVIIIв е характерен само за това място в България. Туристически обекти в града са: историческият
музей, църквата "Свети Антоний" от средата та на ХІV век, църквата "Свети Петър и Павел" от 1840
година, митрополитската църква "Свети Николай Чудотворец" от ХVІІ век, Византийската къща от ХІІІ-ХІV
век, Корподуловата къща от 1758 година.
Градът е прочут и с уникалното си вино, произвеждано от специален сорт лоза, характерна само за този
район, което отлежава в издълбани в меките пясъчници изби. Мелник е част от Стоте туристически обекта на БТС.

26. Мелнишки пирамиди
Мелнишките пирамиди са разположени в югозападните склонове на Пирин
планина. Представляват красиви пясъчни образувания, които се извисяват
величествено над най-малкият град в България – Мелник. На височина достигат
до 100 м.. С течение на времето, в резултат на посъвместното ерозионно
действие на вятъра и водата са се обарували различни причудливи форми –
гъби, минарета, мечове, “египетски” пирамиди, конуси, игли и др. Едни от най–
впечатляващите природни скулптури са тези с формата на скални гъби.
Върховете на пирамидите са покрити с различни широколистни дървета и треви.
Мелнишките пирамиди са най–популярните природни творения в България.

27. Роженски манастир
Роженският манастир е един от най-интересните и важни религиозни и
културни центрове на територията на България. Намира се на 6 километра
източно от град Мелник. Своеобразното му географско положение определя
както ролята му на посредник в многовековното културно взаимодействие на
балканските народи, така и рядката екзотична красота на заобикалящата го
природа. На югозапад от манастира е планината Славянка (Боздаг), по чийто
хребет минава днес границата между България и Гърция. На североизток се
открояват с причудливите си очертания знаменитите мелнишки пясъчни скали
(плиоценски езерни образувания),които оформят предпланинското понижение
към долината на река Струма. А зад тях в долината издига величествените си
заснежени масиви Пирин планина.
Точни данни за основаването на манастира липсват. Счита се, че той е
съществувал още през XIII в., когато цялата Мелнишка покрайнина е била
управлявана от деспот Алексий Слав, племенник на българския цар Калоян
(1197-1207). Косвени данни за това черпим от приписката към гръцки ръкопис
от XIII в., богато украсен с миниатюри, в която се казва, че книгата е
принадлежала на манастира, намиращ се над Мелник. Най-ранното
сведение, в което манастирът се споменава със сегашното си име, се съдържа в
ръкопис от 1551 година, днес в ръкописната сбирка на Великата лавра на
Атон, написан от тогавашния игумен на манастира "Богородица Розинотиса" (т.
е. Роженска) йеромонах Козма. Вероятно, първоначалният манастирски
комплекс е претърпял сериозни разрушения и през XVI в. е бил отново
възстановен. Още от началото на своето съществувание манастирът е бил
ставропигиален - т.е. независим от местния мелнишки митрополит, а подчинен
само на вселенския патриарх - привилегия, с която се ползуват само най-
значителните обители в православния свят.

28. Град Банско
Град Банско (Bansko) се намира в Югозападна България, Област Благоевград. Разположен е в
подножието на Пирин планина. Банско е един от най-големите зимни курорти в България, предлага
на своите посетители прекрасни условия за ски туризъм с модерни ски-съоръжения и новоизграден
кабинков лифт в съчетание със старобългарската архитектура и вкусни български гозби.Банско
остава атрактивна дестинация и през останалите сезони на годината, като предлага различни
маршрути да се насладите на красивата природа.Интересни забалежителности в града са: Къща -
музей Никола Вапцаров, Музей Неофит Рилски, Паметник Св. Паисий Хилендарски.В околностите
на Банско можете да посетите исторически забележителности: м. Юлен, м. Старото градище, м.
Доброкьовица, с. Ковачевица, с. Лещен. Разстояние: София - Банско - 152 км. Пловдив - Банско - 140
км. Разлог - Банско - 7 км.